„Когато бях малък , сине, баща ми ми даваше сърцето на динята.

И когато пораснах, пак посягах към него.

Разбрах, че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята, а го дадох на тебе, сине.

Не на динята, сине, не на динята.

Моето сърце ти давах, както някога моят баща на мене.

Ако дините в Канада имат сърце, дай го и ти на сина си, когато се появи.

Ако и той го даде на сина си, значи е българин.”

Станислав Стратиев

„ И ний сме дали нещо на света” и не едно нещо – много неща. Всяка година хиляди неща прекосяват океана, за да мият чинии там, не само защото индустриалната революция е достигнала такова ниво, че ние тук си имаме машини за тази работа, а защото там с това можеш да направиш кариера, да сбъднеш американската мечта, а те българската вече са я сбъднали – да дръпнем стол до „Шведската маса”. Всяка година хиляди неща отиват да учат на стотици километри от тук, защото на собствена почва, вече няма какво да разберат, даже твърде много са видели и разбрали.

И така ние даваме ли даваме на света,дали сме даже няколко милиарда на Либия, Иран, Ирак. И тук нищо не остава освен безкрайното приканване към водене на диалог и непрестанните монолози, и бурните аплодисменти след тях. И никой нищо не разбира и никой нищо не го интересува. Чуваме само, когато някой се противопостави на това което казваме и гордо заявяваме ”Кат не щеш мира, на ти секира.!”, защото и през ум не ни минава , че някой може да има мнение различно от нашето. И продължаваме……

„И сме по- красиви, и сме по- добри и по – умни и т. н. „

Предпочитаме да говорим така, макар и да не вярваме в думите си. А когато някой ни покаже истинските проблеми, оправдание винаги има. Направили са ни на маймуни, затова започнахме да вярваме и в теорията на Дарвин, а покрай нея загубихме вяра в Библията.

Нищо, нека даваме, щом можем и имаме желание. Щом е по – хубаво да се работи за чуждите, отколкото, за своите, нека даваме. За да каже нявга поне Американският народ, че и ний сме дали нещо на света. Защото на тях поне им даваме, даваме им не сърцето на динята, а нашите собствени сърца. А аз само ви моля, нека последния да загаси лампите и да пусне химна.