Коледна БГ приказка

Преди няколко години изразът "Европа свършва там където тоалетните започват да миришат" битуваше с пълна сила из общественото пространство. После дойде 1ви януари 2007 г. и в един момент обонянието ни отслабна значително. И на нас тук не ни миришеше, нито на кенеф, нито на непрано, нито на каквато и да е гадост. Така около година и нещо си изкарахме с колективно запушен нос. Качваш се в автобуса и някакво старо усещане те обзема. Чудиш се ...? Но дотам, минава ти през акъла еретичната мисъл "Дали пък не ми смърди?", но после на бърза ръка се разубеждаваш. Нали си в Европа, там не мирише. Така си поживяхме с едно сетиво по-малко и едно гражданство повече. Като във всички красиви приказки обаче нещата се е*аха. Разни хора от Брюксел дойдоха тук и те да помиришат и понеже за разлика от нашите, техните носове са си екстра, назряха редица проблеми. Искаха тук да мирише на прясно налят асфалт, за сметка на това такъв нямаше, а тоалетните наистина смърдяха. Искаха аромат на ново, но ги посрещна ароматизаторче тип борче в такси за 150 лв. От време на време и задушлива миризма на боклук долавяха. Единственото новичко бяха колите, които те самите не можеха да си позволят.
И Европеецът, като всяко високо сетивно същество каза тежката си дума за тежката натрапчива миризма в България. А нашите управляващи казаха, че в България можело и да мирише на гнило, но и в Дания тия процеси не били чужди. И че сетивата ни били виновни, не те !? В Студентски град не миришело на реституция, алкохол и бити до смърт студенти, а на стари книги, дезинфектант и сергии - дискотеки. Здравеопазването не миришело на стара техника, пияни анестезиолози и хирурзи - самоубийци, а на лекарства, санитарен контрол и добро отношение към пациентите. Само едничкият ни парламент миришеше на Коледа, празник с премии, банкети, редовните кюфтета за стотинки, ваканция близо месец и чисто нов харчлък (бюджет). От този стожер на българската интелигенция на 19 Декември излязоха едни щастливи, преизпълнили работния план депутати, а пък на 20 голяма част от БГ народа отиде да се поти, народа явно не е работил колкото депутатите.
През това време вътрешното ни министерство мязаше на лоша масовка и имаше дъх на некачествена гума за подметки, цигарен дим и студена изворна вода. А част от хората (част от тези дето на 20 работиха) крачеха нервно по ескалаторите на Мола - нагоре- надолу, нагоре - надолу, като кръвното им налягане, като фиксинга на БНБ, като всичко в живота им. Нагоре - надолу. А там в Мола миришеше на високо - интелектуални хора, на фенове на Пауло Коелю и лъскави и пре-лъскави рекламки, през това време в крайните софийски квартали понамирисваше на чалга, кал и незаконно отрязани елхички. А всички заедно се молеха да застудее повече, за да се вмирисва по - бавно боклука, да завали сняг, та да покрие дупките по улиците, разбитите бордюри и поне на Бъдни вечер да замирише на празник, а не на спрян фонд и нещастно съществуване.

Едно немотивирано ровене в телефона ми ме наведе на мисълта да публикувам част от входящата и изходящата си есемес кутия, това е диалог, между две блокирали блогърки (мен и другарката www.idrinktomakeotherpeopleinteresting.blogspot.com , която между впрочем също се казва Стела), та образователната система се оказа недостойна да задържи кандидат-студентското ни внимание и отдавна вече между две софийски гимназии фърчат разни послания... Това са част от тях:


"Mitko Pavlov: Mlado kitaisko semeistvo se opita da krusti deteto si maimunsko a (@) xaxaxxa"

"Ako predi 15 godini nqkoi ni be6e popital 6tqhme da predpolojim 4e izrazut "ne e za telefon" 6te e zabraven"

"Doc. Ognqn Min4ev spodelq pred novinar: V istoriqta na BG nqma nito edin denq v koto da sa ypravlqvali BKP ili BSP i v BG da se e jiveelo normalno, ako ima hlqb nqma da ima voda, ako ima tokq nqma da ima parno. I te taka... be6e kazal poeta"

"Petiletkata za 4etiri godini, prez 3 sedmici ot dvama du6i s edna motikaq ama ako moje taq rabota da q svur6i nekoi drug."


"Znae6 li 4e 70% ot malkite deca na vaprosa kajete dulga duma otgovarqt s : VLAK "

"A ne e lo6o na sledva6tata ni sre6ta da povikame i filosofa-marksist-leninist-idealist-kostovist-aritator-kulturoved-partien dekadent - Ang. Grunch. A su6to i Vlado Berqno da otrazi slu4aq"


" - Koi slusha v tozi kusen 4as ?
- Az slu6am kaza DANS.
- Ne slu6ai, vsi4ki spqt y nas.
- Ne vsi4ki, kaza DANS.
- 6te ti otvorq, ala 4yi
- Otvarqi - kaza DANS.
- Ni duma nikomy za tui...
- O Sorry, kaza DANS... "


"A kak da nadvika6 2 samoybiistva i 4 skandala s podsly6vane na jurnalisti. Nali trqbva da si sloja opa6ka na heringa i da se pravq na rusalka v parlamenta, ta nqkoi da me zabeleji, I 4ak togava da predloja politika
Luben Dilov - sin "

" V reklamata na sledva6tiq kongres Stani6ev i major Deqnov 6e vzrivqvat most ! Reshihme go !"

"F.U.C.K.- fornification under cosent of the king "- polov akt sus znanieto na kralq :D tiq angli4anite kak si izmislqt dumite :)"

За съжаление политиката и изкуството се различават сериозно и когато в политиката някои импровизира не се ражда шедьовър, а смъртно тъп гаф и така от гаф на лаф предизборната борба започна...
Както беше казал геният на творческата мисъл- другаря Румен Петков: "Тишината в спалнята ражда безумие!", така и на мен ми се иска да заключа: "Вакуумът между ушите ражда управляващи!" и да го сложа на билборд с посвещение "Сергей помълчи си !", ама струва ли си ?
Бих искала и в моя блог да се отбележи 47-мият конгрес на партията столетница. Та, върти ми се в русата главица мисълта за трамвай, пенсии, майор Деянов, мечти и надежди и си казвам "Какъв шанс имаме ние съвременниците на тристранната коалиция, надали някога в историята е имало по-деен и интересен премиер от Серго. Вече почти четири години една схема действа. Всичко е тихо, спокойно и ти да видиш как Станишев се пръква на първа страница и окопира масата всекидневници. Личността на министър-председателя е колоритна и само търси удобен случай да метаморфозира от торба с пясък на незаконен лифт в водолаз-гмуркач или DJ на Бузлуджа OPEN AIR или пък да зарибява млади активистки по форумите и далеч не на последно място да юрка трамвая двойката по нанадолнището, да не пропускаме факта, че написа и книга, велика книга, с незабравимото име „Защото сме социалисти” (да не забравя да отбележа разочарованието ми когато на корицата ги нямаше класиците на соца - Сталин, Ленин, бай Тошо и т.н., а бяха намерили място баба Тонка, Джон Ленън и Стинг, ама айде творческо виждане). Самият Станишев твърди а себе си, че много обича да се разхожда по планините, но няма време. Само можем да му съчувстваме и да го разбираме, защото при толкова много хобита малко хора могат да си позволят разходка за гъби.

Аз се чудя дали пък не му е останало някакво време, така някоя сутрин или следобед, в който да не е ставало за гмуркане, кметът Борисов да е разкопал релсите на двойката, писателската муза да му е бягала и точно в този ден да е свършена и някаква работа, премиерска работа, нещо градивно да е било създадено… Това ще си остане загадка. Мистерия, макар че за фактите няма загадки, те си говорят сами за себе си и не им пука за черния ПиаР на червената партия и кофти коалицията. А те са такива: пенсионерите живеят на студено, учители и лекари мизерстват, журналистите ги бият, хотелите цъфтят, горите се застрояват, олигарсите пируват, а социалната партия храни и осигурява на нуждаещите се безплатни мечти и идеи. И ако това не стига тя напомня „Не е както преди!” Да, не е както преди, миналото никога не е било толкова положително натоварено, бъдещето никога не е предполагало толкова трудности, а настоящето никога не е било наситено с толкова политически цинизъм. За съжаление „кучетата си лаят, трамваят си върви” както пишеше на една много известна торта. И цялата държава го кара гратис…