Коледна БГ приказка

Преди няколко години изразът "Европа свършва там където тоалетните започват да миришат" битуваше с пълна сила из общественото пространство. После дойде 1ви януари 2007 г. и в един момент обонянието ни отслабна значително. И на нас тук не ни миришеше, нито на кенеф, нито на непрано, нито на каквато и да е гадост. Така около година и нещо си изкарахме с колективно запушен нос. Качваш се в автобуса и някакво старо усещане те обзема. Чудиш се ...? Но дотам, минава ти през акъла еретичната мисъл "Дали пък не ми смърди?", но после на бърза ръка се разубеждаваш. Нали си в Европа, там не мирише. Така си поживяхме с едно сетиво по-малко и едно гражданство повече. Като във всички красиви приказки обаче нещата се е*аха. Разни хора от Брюксел дойдоха тук и те да помиришат и понеже за разлика от нашите, техните носове са си екстра, назряха редица проблеми. Искаха тук да мирише на прясно налят асфалт, за сметка на това такъв нямаше, а тоалетните наистина смърдяха. Искаха аромат на ново, но ги посрещна ароматизаторче тип борче в такси за 150 лв. От време на време и задушлива миризма на боклук долавяха. Единственото новичко бяха колите, които те самите не можеха да си позволят.
И Европеецът, като всяко високо сетивно същество каза тежката си дума за тежката натрапчива миризма в България. А нашите управляващи казаха, че в България можело и да мирише на гнило, но и в Дания тия процеси не били чужди. И че сетивата ни били виновни, не те !? В Студентски град не миришело на реституция, алкохол и бити до смърт студенти, а на стари книги, дезинфектант и сергии - дискотеки. Здравеопазването не миришело на стара техника, пияни анестезиолози и хирурзи - самоубийци, а на лекарства, санитарен контрол и добро отношение към пациентите. Само едничкият ни парламент миришеше на Коледа, празник с премии, банкети, редовните кюфтета за стотинки, ваканция близо месец и чисто нов харчлък (бюджет). От този стожер на българската интелигенция на 19 Декември излязоха едни щастливи, преизпълнили работния план депутати, а пък на 20 голяма част от БГ народа отиде да се поти, народа явно не е работил колкото депутатите.
През това време вътрешното ни министерство мязаше на лоша масовка и имаше дъх на некачествена гума за подметки, цигарен дим и студена изворна вода. А част от хората (част от тези дето на 20 работиха) крачеха нервно по ескалаторите на Мола - нагоре- надолу, нагоре - надолу, като кръвното им налягане, като фиксинга на БНБ, като всичко в живота им. Нагоре - надолу. А там в Мола миришеше на високо - интелектуални хора, на фенове на Пауло Коелю и лъскави и пре-лъскави рекламки, през това време в крайните софийски квартали понамирисваше на чалга, кал и незаконно отрязани елхички. А всички заедно се молеха да застудее повече, за да се вмирисва по - бавно боклука, да завали сняг, та да покрие дупките по улиците, разбитите бордюри и поне на Бъдни вечер да замирише на празник, а не на спрян фонд и нещастно съществуване.