събота, 7 март 2009 г.

Кирия

„Кирия” е дума, която не съществува. Затова според мен подхожда много на заобикалящата ни действителност, тя също по всички вселенски закони не би трябвало да съществува. „Кирия” е част от речниковия ми запас от няколко месеца и бих казала, че от тогава навсякъде виждам кирии, малки кириики, големи, направо грандиозни кириища и няма как да не си кажа и аз мнението за тях.
Според тълковния речник най-близката до кирия дума е „кир”, което по своему има някаква косвена връзка с кирията

Кир, само ед.ч., Наслоена нечистотия по кожата на човек или животно. Изтривам кир с кесия за баня.

Представям ви една примерна антология на кирията, току виж влезнала и във вашия речник

№1 Млечните продукти
Според последните проучвания в тях има всичко друго, но не и мляко. В сиренето имало тебешир, нокти от прилеп, свинска мас, полови органи на тъпир, всякакви прекрасни добавки, започващи с „Е” и други знайни и незнайни съставки. Когато става скандал за това и изведнъж всички започват да ихкат и ахкат, излиза млекопроизводителният ерудит и казва, че тия неща са нормални като юлско слънцестоене и всъщност това е в интерес на купувача, защото иначе кашкавала от истинско мляко трябва да е около 12 лв/кг. Какви Хуманисти…Паметник да им вдигнеш. А средностатистическия потребител стои и гледа тъпо овчето сирене направено от краве мляко. От тук един от най-логичните въпроси, който следва е „Какво прави агенцията за защита на потребителите ?” Да не говорим, че сдруженията от този тип са над 50. Имам предвид, че ми е крайно интересно защо се „самосезираха” (както сега е модерно да се казва) чак сега ? Да не би януари 2009 да беше моментът, в който млекопроизводителете започнаха да пикаят в менците ? Съмнявам се….


№ 2 Инфраструктура
България е уникален пазар. Тук дори за най-нестандартната идея има страхотна почва и никакъв асфалт. Една такава идея е земния луноход, той идеално може да бъде приложен в София, на една приемлива цена. Така и така вече повечето софиянци се справят страхотно в off-road условия. Шапки долу за най-добрите, а именно шофьорите по линията на автобус 111. Всичко започва през пролетта, през всяка пролет, когато слънчице огрее софийските улици и снежецът се разтопи лъсват недостатъците на пътното строителство. И когато започнат трагедиите от типа „3 тонен бус пропадна в дупка на горнобански път, се започват и медийните кореспонденции от типа: Бойко Борисов (Кмето): „Тази улица е в ресора на министерството!” Сергей Станишев (Премиеро): „Всъщност пътят е с променен ценз и участват както държавата, така и общината !”, Асен Гагаузов (Фондо): „Всъщност ресорният министър е Петър Мутавчиев, заради силния трафик там!” и накрая Иван Славков (Батето): Не ме занимаай с глупости ве !”. И като изключим тоя нонсенс, в който институциите си общуват чрез телевизии и вестници, няма нищо нормално в това да си купуваш винетки като поп, при положение, че единственото, което се оправя с тях е нечии жизнен стандарт.

№3 Шпеков салам
В него се съдържат: рога, копита, зурли, гумени ботуши, тухли, арматура, PVC, гранитогрес и 60 годишно месо от див малоазиатски бивол и дроб от улава мисирка сушен на връх Ком. И този път излиза поредният хранително-вкусов гигант на мисълта и разяснява оная връзка между качество и цена, както и, че оригиналната рецепта е 78% мас, 20% хрущяли и 2 % карантия. Но това са рисковете на месопреработването. И такива оригинални рецепти са си производствена тайна, защото ако рецептата за направата на Coca Cola, се пази за да не се облагодетелства от нея някой случаен плагиат, то тайната на кренвиршите от тоалетна хартия се крие осторожно, за да не повърне някой на масата.

Кирията е национална черта, дори паметникът пред НДК е един вид постулат на кирията, нейно визуално изражение. Кирията е повод за национална гордост и повод за ироничен разказ пред втрещени австрийски туристи, които си възхищават на националната ни цялост, разбирайки че всъщност не сме турци, които са си направили автономна държава, а сме българи населявани 5 века от турци. Австрийците ахват и се опитват да си обяснят как така нито един народ не е успял да ни асимилира !? Тогава им разказах, че това е заради кириите, те не могат да бъдат асимилирани, те засядат на гърлото на всички балкански народи, и направо задушават европейските.
Както казва Георги Марков по повод думата „димитровски”, че тя не е нито съществително, нито прилагателно, нито глагол, а единствената по рода си ДУМА-КУРШУМ. Кирията е друго, тя е дума-пищов, обезсмисля всичко около нея и насочена към някой, го кара да вдига ръце.

Ако след всичко прочетено продължавате да не знаете какво е „кирия”, пуснете си песента на Краси Аврамов - “Illusion” тя е едно от безбройните музикални проявления на кирията.

вторник, 23 декември 2008 г.

Коледна БГ приказка


Преди няколко години изразът "Европа свършва там където тоалетните започват да миришат" битуваше с пълна сила из общественото пространство. После дойде 1ви януари 2007 г. и в един момент обонянието ни отслабна значително. И на нас тук не ни миришеше, нито на кенеф, нито на непрано, нито на каквато и да е гадост. Така около година и нещо си изкарахме с колективно запушен нос. Качваш се в автобуса и някакво старо усещане те обзема. Чудиш се ...? Но дотам, минава ти през акъла еретичната мисъл "Дали пък не ми смърди?", но после на бърза ръка се разубеждаваш. Нали си в Европа, там не мирише. Така си поживяхме с едно сетиво по-малко и едно гражданство повече. Като във всички красиви приказки обаче нещата се е*аха. Разни хора от Брюксел дойдоха тук и те да помиришат и понеже за разлика от нашите, техните носове са си екстра, назряха редица проблеми. Искаха тук да мирише на прясно налят асфалт, за сметка на това такъв нямаше, а тоалетните наистина смърдяха. Искаха аромат на ново, но ги посрещна ароматизаторче тип борче в такси за 150 лв. От време на време и задушлива миризма на боклук долавяха. Единственото новичко бяха колите, които те самите не можеха да си позволят.
И Европеецът, като всяко високо сетивно същество каза тежката си дума за тежката натрапчива миризма в България. А нашите управляващи казаха, че в България можело и да мирише на гнило, но и в Дания тия процеси не били чужди. И че сетивата ни били виновни, не те !? В Студентски град не миришело на реституция, алкохол и бити до смърт студенти, а на стари книги, дезинфектант и сергии - дискотеки. Здравеопазването не миришело на стара техника, пияни анестезиолози и хирурзи - самоубийци, а на лекарства, санитарен контрол и добро отношение към пациентите. Само едничкият ни парламент миришеше на Коледа, празник с премии, банкети, редовните кюфтета за стотинки, ваканция близо месец и чисто нов харчлък (бюджет). От този стожер на българската интелигенция на 19 Декември излязоха едни щастливи, преизпълнили работния план депутати, а пък на 20 голяма част от БГ народа отиде да се поти, народа явно не е работил колкото депутатите.
През това време вътрешното ни министерство мязаше на лоша масовка и имаше дъх на некачествена гума за подметки, цигарен дим и студена изворна вода. А част от хората (част от тези дето на 20 работиха) крачеха нервно по ескалаторите на Мола - нагоре- надолу, нагоре - надолу, като кръвното им налягане, като фиксинга на БНБ, като всичко в живота им. Нагоре - надолу. А там в Мола миришеше на високо - интелектуални хора, на фенове на Пауло Коелю и лъскави и пре-лъскави рекламки, през това време в крайните софийски квартали понамирисваше на чалга, кал и незаконно отрязани елхички. А всички заедно се молеха да застудее повече, за да се вмирисва по - бавно боклука, да завали сняг, та да покрие дупките по улиците, разбитите бордюри и поне на Бъдни вечер да замирише на празник, а не на спрян фонд и нещастно съществуване.
Едно немотивирано ровене в телефона ми ме наведе на мисълта да публикувам част от входящата и изходящата си есемес кутия, това е диалог, между две блокирали блогърки (мен и другарката www.idrinktomakeotherpeopleinteresting.blogspot.com , която между впрочем също се казва Стела), та образователната система се оказа недостойна да задържи кандидат-студентското ни внимание и отдавна вече между две софийски гимназии фърчат разни послания... Това са част от тях:


"Mitko Pavlov: Mlado kitaisko semeistvo se opita da krusti deteto si maimunsko a (@) xaxaxxa"

"Ako predi 15 godini nqkoi ni be6e popital 6tqhme da predpolojim 4e izrazut "ne e za telefon" 6te e zabraven"

"Doc. Ognqn Min4ev spodelq pred novinar: V istoriqta na BG nqma nito edin denq v koto da sa ypravlqvali BKP ili BSP i v BG da se e jiveelo normalno, ako ima hlqb nqma da ima voda, ako ima tokq nqma da ima parno. I te taka... be6e kazal poeta"

"Petiletkata za 4etiri godini, prez 3 sedmici ot dvama du6i s edna motikaq ama ako moje taq rabota da q svur6i nekoi drug."


"Znae6 li 4e 70% ot malkite deca na vaprosa kajete dulga duma otgovarqt s : VLAK "

"A ne e lo6o na sledva6tata ni sre6ta da povikame i filosofa-marksist-leninist-idealist-kostovist-aritator-kulturoved-partien dekadent - Ang. Grunch. A su6to i Vlado Berqno da otrazi slu4aq"


" - Koi slusha v tozi kusen 4as ?
- Az slu6am kaza DANS.
- Ne slu6ai, vsi4ki spqt y nas.
- Ne vsi4ki, kaza DANS.
- 6te ti otvorq, ala 4yi
- Otvarqi - kaza DANS.
- Ni duma nikomy za tui...
- O Sorry, kaza DANS... "


"A kak da nadvika6 2 samoybiistva i 4 skandala s podsly6vane na jurnalisti. Nali trqbva da si sloja opa6ka na heringa i da se pravq na rusalka v parlamenta, ta nqkoi da me zabeleji, I 4ak togava da predloja politika
Luben Dilov - sin "

" V reklamata na sledva6tiq kongres Stani6ev i major Deqnov 6e vzrivqvat most ! Reshihme go !"

"F.U.C.K.- fornification under cosent of the king "- polov akt sus znanieto na kralq :D tiq angli4anite kak si izmislqt dumite :)"




За съжаление политиката и изкуството се различават сериозно и когато в политиката някои импровизира не се ражда шедьовър, а смъртно тъп гаф и така от гаф на лаф предизборната борба започна...
Както беше казал геният на творческата мисъл- другаря Румен Петков: "Тишината в спалнята ражда безумие!", така и на мен ми се иска да заключа: "Вакуумът между ушите ражда управляващи!" и да го сложа на билборд с посвещение "Сергей помълчи си !", ама струва ли си ?
Бих искала и в моя блог да се отбележи 47-мият конгрес на партията столетница. Та, върти ми се в русата главица мисълта за трамвай, пенсии, майор Деянов, мечти и надежди и си казвам "Какъв шанс имаме ние съвременниците на тристранната коалиция, надали някога в историята е имало по-деен и интересен премиер от Серго. Вече почти четири години една схема действа. Всичко е тихо, спокойно и ти да видиш как Станишев се пръква на първа страница и окопира масата всекидневници. Личността на министър-председателя е колоритна и само търси удобен случай да метаморфозира от торба с пясък на незаконен лифт в водолаз-гмуркач или
DJ на Бузлуджа OPEN AIR или пък да зарибява млади активистки по форумите и далеч не на последно място да юрка трамвая двойката по нанадолнището, да не пропускаме факта, че написа и книга, велика книга, с незабравимото име „Защото сме социалисти” (да не забравя да отбележа разочарованието ми когато на корицата ги нямаше класиците на соца - Сталин, Ленин, бай Тошо и т.н., а бяха намерили място баба Тонка, Джон Ленън и Стинг, ама айде творческо виждане). Самият Станишев твърди а себе си, че много обича да се разхожда по планините, но няма време. Само можем да му съчувстваме и да го разбираме, защото при толкова много хобита малко хора могат да си позволят разходка за гъби.

Аз се чудя дали пък не му е останало някакво време, така някоя сутрин или следобед, в който да не е ставало за гмуркане, кметът Борисов да е разкопал релсите на двойката, писателската муза да му е бягала и точно в този ден да е свършена и някаква работа, премиерска работа, нещо градивно да е било създадено… Това ще си остане загадка. Мистерия, макар че за фактите няма загадки, те си говорят сами за себе си и не им пука за черния ПиаР на червената партия и кофти коалицията. А те са такива: пенсионерите живеят на студено, учители и лекари мизерстват, журналистите ги бият, хотелите цъфтят, горите се застрояват, олигарсите пируват, а социалната партия храни и осигурява на нуждаещите се безплатни мечти и идеи. И ако това не стига тя напомня „Не е както преди!” Да, не е както преди, миналото никога не е било толкова положително натоварено, бъдещето никога не е предполагало толкова трудности, а настоящето никога не е било наситено с толкова политически цинизъм. За съжаление „кучетата си лаят, трамваят си върви” както пишеше на една много известна торта. И цялата държава го кара гратис…

вторник, 5 август 2008 г.

Мижи да те лажем

/ или що пак така се прецакахме /

За пореден път българската общественост остана потресена от една всеобщо известна тайна, а именно че еврофондовете, не се усвояват, че парите по ФАР вместо да спонсорират вуйчо Цецо, дето има две кози да си купи трета, спонсорират някой крупен, добре облечен бизнесмен с крайно добре развит предприемачески дух, който иска още четиристотин крави, двеста овце и поне тридесет коча за разплод, а с приходите щял да съдейства на туризма, като застрои 500 декара разгъната площ на Слънчев бряг и едно малко вилно селище от 100 – 200 къщички в Родопите. Е, така е, какво да се прави. Как да не одобри братовчед му този амбициозен проект ?

Друг изумителен факт около този инвестиционен феномен. Явно в критични ситуации българският политик е ни риба ни рак. Това метаморфозиращо същество проявява уникален прагматизъм и съвършен позитивизъм в такива моменти. В един миг се оказа, че всъщност 500млн. евро не са толкова много пари, че трагедията не е голяма защото тези финанси само щели да утежнят дефицита по търговската сметка, каквото и да значи това за тези които не са завършили финанси. Друго перо в този удобен оптимизъм е, че спирайки ни парите по фондовете, всъщност преставаме да робуваме на западните капиталистически намерения.

Социални, политически и социологически проблеми много. За съжаление обаче най – големият проблем се оказва не отдръпването на чуждите инвестиции, не бавната администрация или корупционните схеми и инфраструктурата, а кризата с боклука в центъра на София. Да , съжалявам много, ама боклук пред парламента има ( то боклук има и вътре, но с това всички отдавна сме свикнали). Решение на този проблем Столична община не дава. Но предлага живущите в центъра или да не изхвърлят отпадъците си или да го правят на учредените за това места, а именно – Суходол, което въобще не е далече. Така отговорността за епидемия отива изцяло върху раменете на столичани.

Друг трън в очите на гражданското общество са безспорно боклуците по родното Черноморие или иначе казано – строителните отпадъци. Драги плажуващи, къде сте виждали строителна площадка без боклуци? Ами няма ! Какво като някои немски турист може да се наръга на арматурно желязо - ами да внимава, по отговорно трябва да се подхожда към разходките през курорта ( за читателите искам да подчертая , че думата курорт се използва в архаичното и значение, в съвременния български език тя звучи като „ бетонорт”).

Смея да твърдя че за отлива на туристи са виновни главно медиите, твърде едностранчиво се поглежда върху проблемите на почиващите. С цел запълване на няколко вестникарски страници, журналистите са готови да споменат че лъжичка мед на брега на Черно море струва два лева, а защо никъде не се казва че в Монако например е две евро, та ние направо ги дъмпинговаме с тия наште цени. Ама какво ги интересува журналистите, че ние сме абсолютни иноватори в областта на туризма. Само срещу скромната сума от двеста и тридесет лева на вечер на средно статистическия немски турист му се предлагат уникални по рода си развлечения. Например биене на втора плоча на нов хотел, поставяне на кофраж на приземен етаж и лично любимото ми проправяне на път до плажа през две строителни площадки и бетонов възел, което развива изключително стратегическо мислене у почиващия. За атракция на чужденците на плажа пък им се разиграва театрална постановка от същество от малцинствен произход, в която те са главни действащи лица. Това удоволствие им струва скромните лап – топ , мобилен телефон и някоя друга ценност. Та затова казвам че журналистите са виновни, заради гледната им точка.

Макар и рядкост, малцина от тях все още са способни да ни накарат да се замислим. Да се замислим именно за гледната точка и удобната истина, за призмата на добрия тон и това как винаги трябва да сме със силните на деня . С написаното до тук изразявам възмущението си. Възмущение не само към политиканти, бюрокрация и власт, а към мен и към вас. Към всички тези, които мислят, че сме общество само защото можем да се възмущаваме. За съжаление не е толкова лесно, на първо място защото въпросът не е само да сме общество, а отговорно гражданско общество. Защото нищо няма да се промени докато продължаваме да сочим с пръст това което е около нас . Зощото голите лозунги няма да спасят нито Иракли, нито Родопите, нито нас самите, защото възмущението ни е нищо повече от отчаяно избягване на вината, нищо повече от сочене с пръст на някъде в пространството.

Преди време прочетох статия на един журналист, един от онези неудобните, дето развалят PRа на BG черноморието, та той беше казал, че няма значение каква е системата, важно е тя да работи. И когато системата не работи е редно преките потърпевши да я сменят. Аз само питам колко време ще чакаме преди отново да осъзнаем, че именно ние сме преките потърпевши. Колко още 500 години или само 45 ? Още колко поколения трябва да си заминат, още колко мозъци и таланти трябва да изнесем зад граница? Още колко и докога ? Докато не дойде време да си кажем, че е твърде късно, докато не осъзнаем, че животът ни е твърде кратък и скъп за да робуваме на собствените си страхове, тесногръдие и безотговорност. Докато за пореден път не се убедим в закона на овчедушието, а именно че когато всеки си трае и се скатава, в един момент всички се оказваме под ножа.

01.08.2008г., София

четвъртък, 31 юли 2008 г.

„Когато бях малък , сине, баща ми ми даваше сърцето на динята.

И когато пораснах, пак посягах към него.

Разбрах, че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята, а го дадох на тебе, сине.

Не на динята, сине, не на динята.

Моето сърце ти давах, както някога моят баща на мене.

Ако дините в Канада имат сърце, дай го и ти на сина си, когато се появи.

Ако и той го даде на сина си, значи е българин.”

Станислав Стратиев

И ний сме дали нещо на света” и не едно нещо – много неща. Всяка година хиляди неща прекосяват океана, за да мият чинии там, не само защото индустриалната революция е достигнала такова ниво, че ние тук си имаме машини за тази работа, а защото там с това можеш да направиш кариера, да сбъднеш американската мечта, а те българската вече са я сбъднали – да дръпнем стол до „Шведската маса”. Всяка година хиляди неща отиват да учат на стотици километри от тук, защото на собствена почва, вече няма какво да разберат, даже твърде много са видели и разбрали.

И така ние даваме ли даваме на света,дали сме даже няколко милиарда на Либия, Иран, Ирак. И тук нищо не остава освен безкрайното приканване към водене на диалог и непрестанните монолози, и бурните аплодисменти след тях. И никой нищо не разбира и никой нищо не го интересува. Чуваме само, когато някой се противопостави на това което казваме и гордо заявяваме ”Кат не щеш мира, на ти секира.!”, защото и през ум не ни минава , че някой може да има мнение различно от нашето. И продължаваме……

„И сме по- красиви, и сме по- добри и по – умни и т. н. „

Предпочитаме да говорим така, макар и да не вярваме в думите си. А когато някой ни покаже истинските проблеми, оправдание винаги има. Направили са ни на маймуни, затова започнахме да вярваме и в теорията на Дарвин, а покрай нея загубихме вяра в Библията.

Нищо, нека даваме, щом можем и имаме желание. Щом е по – хубаво да се работи за чуждите, отколкото, за своите, нека даваме. За да каже нявга поне Американският народ, че и ний сме дали нещо на света. Защото на тях поне им даваме, даваме им не сърцето на динята, а нашите собствени сърца. А аз само ви моля, нека последния да загаси лампите и да пусне химна.