Мижи да те лажем
/ или що пак така се прецакахме /
За пореден път българската общественост остана потресена от една всеобщо известна тайна, а именно че еврофондовете, не се усвояват, че парите по ФАР вместо да спонсорират вуйчо Цецо, дето има две кози да си купи трета, спонсорират някой крупен, добре облечен бизнесмен с крайно добре развит предприемачески дух, който иска още четиристотин крави, двеста овце и поне тридесет коча за разплод, а с приходите щял да съдейства на туризма, като застрои 500 декара разгъната площ на Слънчев бряг и едно малко вилно селище от 100 – 200 къщички в Родопите. Е, така е, какво да се прави. Как да не одобри братовчед му този амбициозен проект ?
Друг изумителен факт около този инвестиционен феномен. Явно в критични ситуации българският политик е ни риба ни рак. Това метаморфозиращо същество проявява уникален прагматизъм и съвършен позитивизъм в такива моменти. В един миг се оказа, че всъщност 500млн. евро не са толкова много пари, че трагедията не е голяма защото тези финанси само щели да утежнят дефицита по търговската сметка, каквото и да значи това за тези които не са завършили финанси. Друго перо в този удобен оптимизъм е, че спирайки ни парите по фондовете, всъщност преставаме да робуваме на западните капиталистически намерения.
Социални, политически и социологически проблеми много. За съжаление обаче най – големият проблем се оказва не отдръпването на чуждите инвестиции, не бавната администрация или корупционните схеми и инфраструктурата, а кризата с боклука в центъра на София. Да , съжалявам много, ама боклук пред парламента има ( то боклук има и вътре, но с това всички отдавна сме свикнали). Решение на този проблем Столична община не дава. Но предлага живущите в центъра или да не изхвърлят отпадъците си или да го правят на учредените за това места, а именно – Суходол, което въобще не е далече. Така отговорността за епидемия отива изцяло върху раменете на столичани.
Друг трън в очите на гражданското общество са безспорно боклуците по родното Черноморие или иначе казано – строителните отпадъци. Драги плажуващи, къде сте виждали строителна площадка без боклуци? Ами няма ! Какво като някои немски турист може да се наръга на арматурно желязо - ами да внимава, по отговорно трябва да се подхожда към разходките през курорта ( за читателите искам да подчертая , че думата курорт се използва в архаичното и значение, в съвременния български език тя звучи като „ бетонорт”).
Смея да твърдя че за отлива на туристи са виновни главно медиите, твърде едностранчиво се поглежда върху проблемите на почиващите. С цел запълване на няколко вестникарски страници, журналистите са готови да споменат че лъжичка мед на брега на Черно море струва два лева, а защо никъде не се казва че в Монако например е две евро, та ние направо ги дъмпинговаме с тия наште цени. Ама какво ги интересува журналистите, че ние сме абсолютни иноватори в областта на туризма. Само срещу скромната сума от двеста и тридесет лева на вечер на средно статистическия немски турист му се предлагат уникални по рода си развлечения. Например биене на втора плоча на нов хотел, поставяне на кофраж на приземен етаж и лично любимото ми проправяне на път до плажа през две строителни площадки и бетонов възел, което развива изключително стратегическо мислене у почиващия. За атракция на чужденците на плажа пък им се разиграва театрална постановка от същество от малцинствен произход, в която те са главни действащи лица. Това удоволствие им струва скромните лап – топ , мобилен телефон и някоя друга ценност. Та затова казвам че журналистите са виновни, заради гледната им точка.
Макар и рядкост, малцина от тях все още са способни да ни накарат да се замислим. Да се замислим именно за гледната точка и удобната истина, за призмата на добрия тон и това как винаги трябва да сме със силните на деня . С написаното до тук изразявам възмущението си. Възмущение не само към политиканти, бюрокрация и власт, а към мен и към вас. Към всички тези, които мислят, че сме общество само защото можем да се възмущаваме. За съжаление не е толкова лесно, на първо място защото въпросът не е само да сме общество, а отговорно гражданско общество. Защото нищо няма да се промени докато продължаваме да сочим с пръст това което е около нас . Зощото голите лозунги няма да спасят нито Иракли, нито Родопите, нито нас самите, защото възмущението ни е нищо повече от отчаяно избягване на вината, нищо повече от сочене с пръст на някъде в пространството.
Преди време прочетох статия на един журналист, един от онези неудобните, дето развалят PRа на BG черноморието, та той беше казал, че няма значение каква е системата, важно е тя да работи. И когато системата не работи е редно преките потърпевши да я сменят. Аз само питам колко време ще чакаме преди отново да осъзнаем, че именно ние сме преките потърпевши. Колко още 500 години или само 45 ? Още колко поколения трябва да си заминат, още колко мозъци и таланти трябва да изнесем зад граница? Още колко и докога ? Докато не дойде време да си кажем, че е твърде късно, докато не осъзнаем, че животът ни е твърде кратък и скъп за да робуваме на собствените си страхове, тесногръдие и безотговорност. Докато за пореден път не се убедим в закона на овчедушието, а именно че когато всеки си трае и се скатава, в един момент всички се оказваме под ножа.
